Оскар Уайлд
(1854-1900)
Оскар Уайлд - снимка Уикипедия
Освен трите си законни деца, бащата на Оскар има и три незаконно родени деца от две различни жени, преди да се ожени. Бащата е признал бащинството си и на трите извънбрачни деца, като им подсигурил обучението и били отгледани от негови роднини, като нямали връзка с баща си или съпругата му и техните деца.
До девет годишна възраст, Уайлд бил обучаван от две гувернантки – германка и французойка, които го учели на своите езици. След това Оскар Уайлд посещава училището в Enniskeillen. Получава стипендия от 1871 до 74 и дели една стая с брат си Вили. След това е приет в колежа Магдален, Оксфорд. Печели награда за стихотворението си „Ravenna”, и след четири години на обучение завършва с отличие. Връщайки се след това в Дъблин, открива, че ученическата му любов, Флоранс е сгодена и се жени малко след пристигането му. Той се връща разочарован в Англия.
Приходите, които получава му позволяват да се премести за кратко в Париж през 1883 година. Отива в Ню Йорк само за да присъства на премиерата на първата си пиеса „Вера”. След това отново се връща в Лондон, където се жени за Констанс Лойд. Тя има доста прилична издръжка, която използват, за да ремонтират изцяло къщата си. Двойката има двама сина, Сирил и Вивиян. Уайлд е много известен със своите приказки, като по-голяма част от тях публикува през 1888 година, под заглавието „Щастливият принц и други приказки”.
Лого на Google в памет на Оскар Уайлд
През 1891 година, Уайлд се запознава с Алфред Дъглас, току-що завършил Оксфорд, красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркиза на Куинсбъри изобщо не одобрявал природата на връзката между сина му и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира и през 1895 той оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – За Оскар Уайлд, проявен хомосексуалист. По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление. Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал и свидетелски показания на няколко мъже, с които тай се срещал, разкривайки много неприятни подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.
След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че се ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември, той е принуден насила да посети параклиса, но той бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, което по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.
През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне с Уайлд или да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата им, които заплашват, че ще ги лишат от средства.
Малко след това Уайлд развива церебрален менингит, и му инжектират морфин. Той бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробище Pere Lachaise, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.